8.06.2013 г., 12:36

Момичето е уморено

778 0 0

От известно време момичето мълчи.

Даже вече и не плаче.

Сякаш свършиха му всичките сълзи.

Достигна лимита и сега не може да заплаче.

Всичко в момичето мълчи,

дори сърцето му не го закача.

И душата му без думи остана,

умът спря да нашепва –

само тишина в момичето остана.

Момичето мълчи.

Трудно му е да признае,

че в него от дълго време вали

и прогнозата едва ли скоро ще се промени.

Момичето иска да заспи,

но не за кратко, а за цяла вечност.

Може би един ден ще изгреят слънчеви лъчи.

  Може би, но сега момичето е уморено. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....