От известно време момичето мълчи.

Даже вече и не плаче.

Сякаш свършиха му всичките сълзи.

Достигна лимита и сега не може да заплаче.

Всичко в момичето мълчи,

дори сърцето му не го закача.

И душата му без думи остана,

умът спря да нашепва –

само тишина в момичето остана.

Момичето мълчи.

Трудно му е да признае,

че в него от дълго време вали

и прогнозата едва ли скоро ще се промени.

Момичето иска да заспи,

но не за кратко, а за цяла вечност.

Може би един ден ще изгреят слънчеви лъчи.

  Може би, но сега момичето е уморено.