Момичето, което ме напусна
На Мария Вергова
И този път земята оцеля,
пророците подадоха оставки.
Едно момиче в морските поля
събираше звездец и незабравки.
Затуй размирния ми глас не чу,
прерязал с вик пространствата нелепи...
На времето под скъсания чул,
наместо сняг, връз плажа пада пепел.
Окапват непомилвани ребра,
дръгливи лодки - стихнали покойници.
И на мъглите кожите дера,
преди денят да белне гуша двойна.
Преди и ад, и рай, да отрека,
виж: крановете жълти ще се сринат,
заплели, както бръмбари, крака
на мрежите рибарски в паяжините.
И там на кея, проснал дървен крак,
с превръзка на окото си, изкусна,
ще отвлече нощта - досущ пират -
момичето, което ме напусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
