Момина клетва
Що ли ме, момко, подмами,
като не щеш мен за жена?
Що ми надигна фустани,
кога в зарана бях за вода?
Що ме тъй бърже целуна
по една и по друга страна?
Та лицето ми цяло потъна
от срам и свян в руменина.
Що ми душата открадна
с мили думи - всяка лъжа?
Що на сърце ми ти падна,
та ден и нощ все да тъжа?
Що ме прониза с тез очи -
кинжали остри, без свян?
Не ми казвай, не, замълчи...
Навеки остани си тъй, ням.
25.07.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")
----------------------
Какво ме вдъхнови?!
Днес е ден на целувката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
!
