Край пътя издига се напукана скала,
стръмна и висока, страшничка е тя.
Ниско долу, подредени в пълен ред,
подпират я малки клечици безчет.
Отдавна е било, в турски времена,
харесал бил пашàта хубава мома.
С дебели руси плитки и кръшна снага,
с пъстрата носия, сякаш огън тя била.
Искал да я вземе в своя бял сарай,
богатство обещал ú - цял земен рай.
Гордо там момата вдигнала глава,
"Не" - рекла, а в очите блеснала искра. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация