Момина скала
Край пътя издига се напукана скала,
стръмна и висока, страшничка е тя.
Ниско долу, подредени в пълен ред,
подпират я малки клечици безчет.
Отдавна е било, в турски времена,
харесал бил пашàта хубава мома.
С дебели руси плитки и кръшна снага,
с пъстрата носия, сякаш огън тя била.
Искал да я вземе в своя бял сарай,
богатство обещал ú - цял земен рай.
Гордо там момата вдигнала глава,
"Не" - рекла, а в очите блеснала искра.
Хукнала по пътя към близката гора,
пред нея се изпречила стръмната скала.
За кратко на ръба момата поспряла,
а после, като птица, надолу полетяла.
Останал споменът до днешни времена,
наричаме туй място "Момина скала".
Който там минава, за кратко се поспира,
с пръчици скалата бързичко подпира.
Да се знае и помни от стари и деца -
къде на птица станала смелата мома.
И днес там сенки на разперени крила
всеки ден погалват вековната скала...
В много краища на България има такива скали,
които носят това име. Тук става въпрос за известна
легенда в Чепинско (край Велинград), където доскоро
хората наистина подпирали с пръчици скалата и пазят жива легендата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
Така си е, планината си остава слабост завинаги!
