vodoleia (Мария)
210 5959
Jan 31, 2010, 6:49 PM

Момина скала 

  Poetry » Other
891 0 14

Край пътя издига се напукана скала,

стръмна и висока, страшничка е тя.

Ниско долу, подредени в пълен ред,

подпират я малки клечици безчет.

 

Отдавна е било, в турски времена,

харесал бил пашàта хубава мома.

С дебели руси плитки и кръшна снага,

с пъстрата носия, сякаш огън тя била.

 

Искал да я вземе в своя бял сарай,

богатство обещал ú - цял земен рай.

Гордо там момата вдигнала глава,

"Не" - рекла, а в очите блеснала искра.

 

Хукнала по пътя към близката гора,

пред нея се изпречила стръмната скала.

За кратко на ръба момата поспряла,

а после, като птица, надолу полетяла.

 

Останал споменът до днешни времена,

наричаме туй място "Момина скала".

Който там минава, за кратко се поспира,

с пръчици скалата бързичко подпира.

 

Да се знае и помни от стари и деца -

къде на птица станала смелата мома.

И днес там сенки на разперени крила

всеки ден погалват вековната скала...

 

                                       В много краища на България има такива скали,

                                         които носят това име. Тук става въпрос за известна  

                                         легенда в Чепинско (край Велинград), където доскоро 

                                         хората наистина подпирали с пръчици скалата и пазят жива легендата.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??