4.03.2014 г., 22:29

Момина сълза

1.1K 0 8

Чак до първия сняг

ще те търся печално

и виня твоя свят,

и прегръдка прощална.

Ще преплувам морета -

само с теб имам шанс

да разцъфвам дървета,

да танцуваме валс.

Чак до слънце залязващо

да оставим следа,

с непресъхваща жажда,

с неизтекла сълза,

с цветове на палитра

и заразителен смях.

С тях на воля ще скитам

чак до първия сняг,

ще те търся печално 

и виня твоя свят,

и прегръдка прощална...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...