Чак до първия сняг
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална.
Ще преплувам морета -
само с теб имам шанс
да разцъфвам дървета,
да танцуваме валс.
Чак до слънце залязващо
да оставим следа,
с непресъхваща жажда,
с неизтекла сълза,
с цветове на палитра
и заразителен смях.
С тях на воля ще скитам
чак до първия сняг,
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална...
© Мариола Томова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
