Чак до първия сняг
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална.
Ще преплувам морета -
само с теб имам шанс
да разцъфвам дървета,
да танцуваме валс.
Чак до слънце залязващо
да оставим следа,
с непресъхваща жажда,
с неизтекла сълза,
с цветове на палитра
и заразителен смях.
С тях на воля ще скитам
чак до първия сняг,
ще те търся печално
и виня твоя свят,
и прегръдка прощална...
© Мариола Томова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
