18.11.2020 г., 23:21

Момкови зеници

479 4 6

Два орла се, мале, вият над Сакар планѝна,

сякаш вихър, мила мале, над скали премина.

 

Не са били два орела, не са били птици,

най са били, мале мила, две моми девици;

 

Двете моми сакат, мале, момци да отнемат,

лични момци, мила мале, цвете да им вземат.

 

Цвете да им вземат, мале, вода да напият,

докато в небето, мале мила, два орла се вият.

 

Не са били два орела, не са били птици,

двете моми са окрали, мале, момкови зеници.

 

Два орла се, мале, вият над Сакар планиѝна,

огънят в сърцата, мале, нема да изстине.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...