Момкови зеници
Два орла се, мале, вият над Сакар планѝна,
сякаш вихър, мила мале, над скали премина.
Не са били два орела, не са били птици,
най са били, мале мила, две моми девици;
Двете моми сакат, мале, момци да отнемат,
лични момци, мила мале, цвете да им вземат.
Цвете да им вземат, мале, вода да напият,
докато в небето, мале мила, два орла се вият.
Не са били два орела, не са били птици,
двете моми са окрали, мале, момкови зеници.
Два орла се, мале, вият над Сакар планиѝна,
огънят в сърцата, мале, нема да изстине.
© Димитър Станчев All rights reserved.
