Монахът Рафаил
Монахът Рафаил
В Рилската Света обител от 1790 до
до 1802 год. монахът Рафаил изработва
чудната дърворезба на един напрестолен кръст,
но ослепява, когато го завършва...
*
Пак свежа утрин гали Рилската обител,
но в малката килия се е мрак стаил:
далеч от мирска глъч и Дявол-изкусител
дълбае дървен кръст монахът Рафаил...
Пак птиците по двойки летят и пролет властва,
снегът по върховете не се е достопил,
а в мрачната кили свещта все не угасва-
там своя кръст дълбае монахът Рафаил...
Във летен ден отново ли жита узреят
и като тъжна птица е глас жетвар извил-
във планината нощем звездите ярки греят
и своя кръст дълбае монахът Рафаил...
И в есен гроздоберна, есен златоткана
щом Бог със щедър плод Света е наспорил,
във Рилската обител за пост зове камбана,
а своя кръст дълбае монахът Рафаил...
Във зима по полето се вдигат тежки сватби,
момите се прощават със бащин дом премил,
от взиране очите му като свещта са слаби-
не вижда, но дълбае монахът Рафаил...
И ей децата де, в оная първа зима
ги Любов зачена с порив лекокрил
и те от Страст копнеят, и нов живот ще има,
а все така дълбае монахът Рафаил...
...Тъй капка подир капка изтекоха очите:
той Светлината тяхна в дървото бе вградил...
...Отново свежа утрин е, но кой обра лъчите,
та кръста сам не вижда монахът Рафаил!..
д-р Коста Качев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
