Монахът Рафаил

                                   В Рилската Света обител от 1790 до

                       до 1802 год. монахът Рафаил изработва  

                       чудната дърворезба на един напрестолен кръст,

                       но ослепява, когато го завършва...

                              *

Пак свежа утрин гали Рилската обител,

но в малката килия се е мрак стаил:

далеч от мирска глъч и Дявол-изкусител

дълбае дървен кръст монахът Рафаил...

Пак птиците по двойки летят и пролет властва,

снегът по върховете не се е достопил,

а в мрачната кили свещта все не угасва-

там своя кръст дълбае монахът Рафаил...

Във летен ден отново ли жита узреят

и като тъжна птица е глас жетвар извил-

във планината нощем звездите ярки греят

и своя кръст дълбае монахът Рафаил...

И в есен гроздоберна, есен златоткана

щом Бог със щедър плод Света е наспорил,

във Рилската обител за пост зове камбана,

а своя кръст дълбае монахът Рафаил...

Във зима по полето се вдигат тежки сватби,

момите се прощават със бащин дом премил,

от взиране очите му като свещта са слаби-

не вижда, но дълбае монахът Рафаил...

И ей децата де, в оная първа зима

ги Любов зачена с порив лекокрил

и те от Страст копнеят, и нов живот ще има,

а все така дълбае монахът Рафаил...

...Тъй капка подир капка изтекоха очите:

той Светлината тяхна в дървото бе вградил...

...Отново свежа утрин е, но кой обра лъчите,

та кръста сам не вижда монахът Рафаил!..

д-р Коста Качев.