9.07.2010 г., 22:20

Монета

655 0 0

              МОНЕТА

 

Телефонът до главата ти запъхтяно звъни.

Търси те другият, нахалният,  казваш.

Говоря ти, че без любов минават моите дни.

А той  трупа пари във жадната пазва.

 

Омръзнах ти,  все да те търся и обичам.

Студена е моята стая, в банята няма и душ.

Ще ме хвърлиш, на стара пара ти приличам,

на паважа ще дрънна, като монета досущ.

 

Заспивай самотна, днес събра много лъжи.

Прехвърляй ги като старческа броеница.

Заспивай с усмивка, за теб има кой да тъжи.

Днес си царица, а утре без мене - старица...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...