ata (АНА)
1 0
25.05.2008 г., 13:15 ч.

Монолог 

  Поезия » Любовна
392 0 5

 

Фалшиви нощи и любов на думи,

мълчания в безскрупулна мъгла

се раждат и умират помежду ни

(в мечтите си родих дори деца)... 

Ти беше моята мечта за още нещо,

за нещо друго, ала бе мечта –

последната, загинала погрешно,

защото все не вярвам в чудеса. 

По дяволите - много те обичам!

Но нека не говорим за това –

достатъчен е фактът, че изричам

за първи път безумните неща.  

По дяволите – просто забрави!

Кажи, вървят ли твоите дела?

(а можехме да сме щастливи...

Възможно ли е да се преродя?...) 

Разказвай смело! Първо за децата,

за работата и за туй-онуй...

(но, ако може, ми хвани ръката...

Сърцето бие много силно – чуй!) 

Аз всичко ще изслушам без остатък.

Седя отсреща, ала сме едно.

И с всяка твоя дума все по-кратък

животът става – всичко е било... 

в ума ми само! (Да, но и в сърцето...)  

© АНА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??