Монолог
Фалшиви нощи и любов на думи,
мълчания в безскрупулна мъгла
се раждат и умират помежду ни
(в мечтите си родих дори деца)...
Ти беше моята мечта за още нещо,
за нещо друго, ала бе мечта –
последната, загинала погрешно,
защото все не вярвам в чудеса.
По дяволите - много те обичам!
Но нека не говорим за това –
достатъчен е фактът, че изричам
за първи път безумните неща.
По дяволите – просто забрави!
Кажи, вървят ли твоите дела?
(а можехме да сме щастливи...
Възможно ли е да се преродя?...)
Разказвай смело! Първо за децата,
за работата и за туй-онуй...
(но, ако може, ми хвани ръката...
Сърцето бие много силно – чуй!)
Аз всичко ще изслушам без остатък.
Седя отсреща, ала сме едно.
И с всяка твоя дума все по-кратък
животът става – всичко е било...
в ума ми само! (Да, но и в сърцето...)
© АНА All rights reserved.
