Монолог на магарето сватбар
Монолог на магарето сватбар
Пак ни канят на сватба,
бедна моя глава!
Знаем, друг би се радвал,
за нас значи: товар!
Че кой жали самара?
И сватбар, и свирач
трупат кой какво свари...
Ще ни юркат до здрач!
Ала...помниш ли, мила,
(през септември май бе)
как оженихме Вили,
този вечен ерген?
Цял ден носих и бързах,
но щом спусна се мрак
и видях се отвързан,
как сватбувахме, а?
Топлото пепелище,
хляба сух-цял леген,
а и таз магаричка,
залепена за мен!
С нея пак бих се борил
из шубраци безчет...
.......................................
Щом за сватба сме годни,
всичко ни е наред!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
