Монолог на снахата 2
Монолог на снахата 2
(провокиран от стихотворението На Роби "Монолог на една снаха")
Роби, привет! Съвсем накратко,
отвръщам както ти ме призова
и монолога на снахата, братко,
ще се опитам аз да продължа:
„О Боже мой! Не мога да повярвам!
Къде попаднах? Още съм във шок!
От толкоз злоба нерви си докарвам
и сякаш съм във ров, и то дълбок,
какъв ти ров – вивариум направо
с една единствена, но пък каква змия
още от сватбата ме бройка здраво,
но има време – ще ѝ отмъстя!
Пред хората – водица ненапита,
но аз си знам какъв е крокодил,
а щом метлата яхне и полита -
от мен да брани тя сина си мил.
Той нещо „недомаслен” май си пада,
но доста късно туй го аз разбрах -
щом майка му се прави, че припада
очите му присвиват се от страх…
Виж свекъра направо е душица,
железни нерви в битки придобил,
теши се той със „огнена водица”-
успешно се преструва на „дебил”.
Но туй сега оставям настрана,
че нещо друго много ме вълнува
„свекървището” как да подредя,
че то да спре във къщи да бесува.
Съседите разправят, че решила
със мене да се справи чрез магия,
но адресата много е сгрешила,
не спре ли – с тез ръце ще я пребия,
да, аз не съм случайна, а от сой
(и правило е туй от памтивека),
че само грънците не се оправят с бой,
но боят вкарва в пътя прав човека!”
Това дочух, това и ти изпращам
записах точно нейните слова -
и ако някога отново ти потрябвам
на мен разчитай – ще се отзова!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
.
