Монолог на вятъра
Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд
(не познавам умората, също) -
милвам с топла ръка, всявам смут,
прах мета, градове преобръщам.
Аз съм скитника с волна душа,
който броди навред по земята,
дъжд докарвам и локви суша,
скрит в прекрасния сън на дъгата.
Нямам нужда от дом и подслон,
нямам нито страх, нито спирачки.
Мен не хваща ме земен закон
и събарям стени за играчка.
Вие, хората, май сте глупци,
оковани в затворени къщи
(да, разбирам страха от крадци),
а крила и на вас са присъщи.
Аз не искам да бъда богат
като вас. И от вещи поробен.
Нямам нищо, но целият свят
е пред мен. Затова съм свободен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
