Монолог на вятъра
Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд
(не познавам умората, също) -
милвам с топла ръка, всявам смут,
прах мета, градове преобръщам.
Аз съм скитника с волна душа,
който броди навред по земята,
дъжд докарвам и локви суша,
скрит в прекрасния сън на дъгата.
Нямам нужда от дом и подслон,
нямам нито страх, нито спирачки.
Мен не хваща ме земен закон
и събарям стени за играчка.
Вие, хората, май сте глупци,
оковани в затворени къщи
(да, разбирам страха от крадци),
а крила и на вас са присъщи.
Аз не искам да бъда богат
като вас. И от вещи поробен.
Нямам нищо, но целият свят
е пред мен. Затова съм свободен!
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво и провокиращо!!!
-
Поздрави и от мен Вики!
Бъди винаги свободна като вятъра! -
Много сполучливо си влязла в ролята, Вики!
Представих си го!
Поздравления!
-
Супер! Особено последният стих!
-
Свобода на духа!
-
Ако човекът можеше да съществува като вятъра, но уви!
Дълбоко философско и точно!
Преди всичко свободата!Поздравявам те,Вики, за прекрасната
творба! -
Не съм чел такова стихо, посветено на вятъра!Много готино и точно!
Харесах,Вики, и го оценявам!Поздрави от мен! -
Мъдро и много хубаво! Поздравявам те за майсторството!
-
Вятърът наистина е свобода и е мой любим персонаж също! Харесах!
-
По рождение имам крила. Много хубаво!
-
Дълбока и мъдра философия на вятъра, изразена пределно ясно и високопоетично:
"Аз не искам да бъда богат
като вас. И от вещи поробен.
Нямам нищо, но целият свят
е пред мен. Затова съм свободен!"
Поздравление, Вики! Оценявам най-високо написаното от теб.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
