14.08.2008 г., 9:22

Монотонно

696 0 8

Пълзи...

не знаеш как боли.

Сълзи...

не знаеш как вали.

Тежи...

не знаеш що е грях.

Души...

не знаеш що е страх.

Тъга...

не знаех как тежи.

Лъжа...

не знаех как души.

Тъма...

не знаех как пълзи.

Сама...

не знаех как сълзи.

Мълчиш...

знаеш как ранява.

Вървиш...

следата си остава.

Грешиш...

знам, не гасне плам.

Туптиш...

с теб моето е там.

 

 

 

 

14.08.2008г

(цикъл "Черно перо")

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...