Монотонно

Aug 14, 2008, 9:22 AM

Poetry » Other

533 0 8

Пълзи...

не знаеш как боли.

Сълзи...

не знаеш как вали.

Тежи...

не знаеш що е грях.

Души...

не знаеш що е страх.

Тъга...

не знаех как тежи.

Лъжа...

не знаех как души.

Тъма...

не знаех как пълзи.

Сама...

не знаех как сълзи.

Мълчиш...

знаеш как ранява.

Вървиш...

следата си остава.

Грешиш...

знам, не гасне плам.

Туптиш...

с теб моето е там.

14.08.2008г

(цикъл "Черно перо")

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-08-17T23:51:11+03:00

много вълнуващ стих...красив и обичащ...и никак не е монотонно...
прекрасна поетеса си , мила Етчи...с обич.
LYCKI (Росица Петрова)

2008-08-17T10:55:38+03:00

Поздрав,Етчи!
Чудесна си!
natiii (Наташа Басарова)

2008-08-17T10:29:15+03:00

Чудесен стих!!!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2008-08-17T09:46:55+03:00

Грешиш...

знам, не гасне плам.

Туптиш...

с теб моето е там.

прекрасен финал на чудесен стих,Ани...
поздрави от вълчо!!!
враната (Маргарита Василева)

2008-08-17T07:50:08+03:00

Много интересно!!!Хареса ми!
edelvais (Анна Попова)

2008-08-15T19:22:08+03:00

Оригинално пресъздадени чувства! Чудесна си, Ани!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-08-14T13:23:31+03:00

Аплодисменти!
doreto66 (Дора Павлова)

2008-08-14T10:36:39+03:00

"Туптиш...
с теб моето е там."

!!!*