Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
2 432
14 авг. 2008 г., 09:22

Монотонно

697 0 8

Пълзи...

не знаеш как боли.

Сълзи...

не знаеш как вали.

Тежи...

не знаеш що е грях.

Души...

не знаеш що е страх.

Тъга...

не знаех как тежи.

Лъжа...

не знаех как души.

Тъма...

не знаех как пълзи.

Сама...

не знаех как сълзи.

Мълчиш...

знаеш как ранява.

Вървиш...

следата си остава.

Грешиш...

знам, не гасне плам.

Туптиш...

с теб моето е там.

 

 

 

 

14.08.2008г

(цикъл "Черно перо")

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0