M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
27.09.2011 г., 14:11 ч.

Монотонно 

  Поезия
578 0 11

Детството ми  - стар забравен замък,

пътят е обрасъл във треви,

в розовите храсти на душата

заровен споменът мълчи...

 

Поточето и днеска там бълбука,

оглежда нощем ярките звезди,

стъпки на отминаваща кошута

отекват в запустелите стени.

 

Птиците в гнездата там разказват

как тичам още с босите крака,

в ръцете си - росни пеперуди,

събирам късчета от младостта...

 

Детството ми - стар забравен замък,

затворих го с четири врати,

оставих само малкия прозорец

лунна светлина да приюти.

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??