Монотонно
Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука,
оглежда нощем ярките звезди,
стъпки на отминаваща кошута
отекват в запустелите стени.
Птиците в гнездата там разказват
как тичам още с босите крака,
в ръцете си - росни пеперуди,
събирам късчета от младостта...
Детството ми - стар забравен замък,
затворих го с четири врати,
оставих само малкия прозорец
лунна светлина да приюти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
