Море
Захвърлих си сандалите небрежно
на пясъка пред спящото море.
С прегръдка исках то да ме посрещне,
вълните свои да ми поднесе.
А то мълчи, унесено люлее се,
сънува кротки сънища в зори,
за кораби, делфини и за гларуси,
летящи над пенливите вълни.
Попивах синкавата му безбрежност
с очите на пораснало дете.
Приклекнала до тази жива вечност,
погалих я със ласкави ръце.
И то ми върна ласката обратно,
обливайки нозете ми със хлад
и ми разказа сънища, които
сънува всеки, докато е млад.
Отдръпна се и после пак помилва ме,
остави светла дъря по брега.
" Обичам те " на пясъка изписа се.
Усмихна ме. Благодаря, Море!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
