ninasar (Nina Sarieva)
252 2004
5 авг. 2021 г., 18:33  

Море 

  Поэзия » Другая
451 1 8

Захвърлих си сандалите небрежно

на пясъка пред спящото море.

С прегръдка исках то да ме посрещне,

вълните свои да ми поднесе.

 

А то мълчи, унесено люлее се,

сънува кротки сънища в зори,

за кораби, делфини и за гларуси,

летящи над пенливите вълни.

 

Попивах  синкавата му безбрежност

с очите на пораснало дете.

Приклекнала до тази жива вечност,

погалих я със ласкави ръце.

 

И то ми върна ласката обратно,

обливайки нозете ми със хлад

и ми разказа сънища, които

сънува всеки, докато е млад.

 

Отдръпна се и после пак помилва ме,

остави светла дъря по брега.

" Обичам те " на пясъка изписа се.

Усмихна ме. Благодаря, Море!

© Nina Sarieva Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??