Захвърлих си сандалите небрежно
на пясъка пред спящото море.
С прегръдка исках то да ме посрещне,
вълните свои да ми поднесе.
А то мълчи, унесено люлее се,
сънува кротки сънища в зори,
за кораби, делфини и за гларуси,
летящи над пенливите вълни.
Попивах синкавата му безбрежност
с очите на пораснало дете.
Приклекнала до тази жива вечност,
погалих я със ласкави ръце. ...