3.11.2012 г., 12:17

Море

716 0 0

О, не за първи път, море,
заставам на брага ти,
и не за сетен път
те гледам възхитен!
Обичам аз романтиката вечна
на ноща ти,
и блясъка велик
на твоя слънчев ден

Стоя сега край теб
и искам да обгърна,
просторите,
 солените ти ветрове
и с белите ти чайки на брага
да се завърна,
и да газя пясъка
на твойте брегове!

Обичам да те гледам аз,
след буря уморено,
когато мощен гръб
на слънцето печеш.
Омесено от слънчев  блясък,
в синьо и зелено,
и тъй захласнато,
във някакъв копнеж!

Но най-обичам аз,
когато ревнеш разярено
и тъмните води
разплискаш ядно на брега,
когато си Чудовище,
свирепо, разярено,
създадено от гняв велик
и от тъга!

Не те познавах аз
дори не знаех, че те има.
над мойто село аз  не бях
протягал врат.
Не знаех аз, че ти си
 така  неповторимо!
И твойте хубости ,
така ще ме пленят!

За първи път аз  бях  при тебе
двадесет годишен.
Веднага за пропуснатото време съжалих!
И разбрах, че туй  за тебе,
 други гдето пишат,
ще има място
 и във моя бъдещ стих!

Сега аз пак стоя на твоя бряг,
от хубости омаян,
и ендорфините ме правят
някак си ревнив!
Дори да ме заточат
в някой край, отчаян,
със  спомена за тебе аз
ще съм щастлив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...