Море от хладна, мраморна тъга
Изръби се и кръглата луна -
от недолюбване не си намери място,
глухарчето със вятъра се сля -
подири знак от слънцето лъчисто -
да го погали с пламнал жест,
да приюти сърцето в спомен -
да не тъжи по сребърния диск,
лика си скрил зад облак тъмен.
Копринен балдахин намята нощ -
сЪлзите в очите да прикрие,
а в златно изгрев хвърля плащ -
красивото в звездите да открие,
преди за следващите дни да е отпил
от сладкия оранж на есента ми...
От себе си и друг съм тайно скрила
море от хладна, мраморна тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
