Jul 27, 2011, 2:22 PM

Море от хладна, мраморна тъга 

  Poetry » Phylosophy
1561 0 24

Изръби се и кръглата луна -

от недолюбване не си намери място,

глухарчето със вятъра се сля -

подири знак от слънцето лъчисто -

 

 

да го погали с пламнал жест,

да приюти сърцето в спомен -

да не тъжи по сребърния диск,

лика си скрил зад облак тъмен.

 

 

Копринен балдахин намята нощ -

сЪлзите в очите да прикрие,

а в златно изгрев хвърля плащ -

красивото в звездите да открие,

 

 

преди за следващите дни да е отпил

от сладкия оранж на есента ми...

 

От себе си и друг съм тайно скрила

море от хладна, мраморна тъга.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??