Море от хладна, мраморна тъга

Poetry » Philosophical

1.9K 0 24

Изръби се и кръглата луна -

от недолюбване не си намери място,

глухарчето със вятъра се сля -

подири знак от слънцето лъчисто -

да го погали с пламнал жест,

да приюти сърцето в спомен -

да не тъжи по сребърния диск,

лика си скрил зад облак тъмен.

Копринен балдахин намята нощ -

сЪлзите в очите да прикрие,

а в златно изгрев хвърля плащ -

красивото в звездите да открие,

преди за следващите дни да е отпил

от сладкия оранж на есента ми...

От себе си и друг съм тайно скрила

море от хладна, мраморна тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Любимо!!!

2016-09-11T02:46:05+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Пропуснала съм.
Този "мрамор" ме стопли.
И ме впечатли.

2011-09-30T14:17:37+03:00
Valens (Валентина Лозова)

Много ми хареса! Поздрав!

2011-09-18T15:15:24+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Пак съм тук...
Петинка... едно от любимите ми твои стихове...
Пак ще се връщам ((( )))

2011-09-14T10:16:40+03:00
theheart-ofthefire (Рени Бакалова)

Петинка, много е хубаво! Много го обичам това ти стихо ;*

2011-09-14T10:09:01+03:00