Море от спомени,
заставам на брега ти...
Море от слънце
пясък и вода...
Прекланям се сега
пред вечността ти,
и съм пленен от твойта
красота!
Дойдох при тебе
сили да си взема,
да взема въздух,
слънце красоти...
Бунтовен Дух
от тебе да приема,
та да са смислени
и мойте дни!
Но виждам, че си
в плен на бреговите!
Че се бунтуваш ти
за твоята Свобода!
И все се бориш ти
със ветровете,
но и във това
аз виждам красота!
И тъй притиснато
от бреговете,
стоиш,
като завързан великан,
в борба за Свобода
от вековете,
макар че си
от сила изтъкан!
Когато бурята
във тебе забушува,
и погледа ти стане
сиво-чер,
и колкото и сили
да ти струва,
макар и мощен си,
безсилен премиер!
И после уморено
ти щом за кротуваш,
и проснато
на слънце се печеш,
за туй, че нямаш Свобода
тъгуваш,
ти никога не ще се
примириш!
© Христо Славов Всички права запазени