bogibo (Георги Михайлов)
15 72
17.05.2014 г., 21:37 ч.

Море, в което не тъгувам 

  Поезия » Философска
773 0 6

Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов,
нереалните цели,
нереалната къща,
която си представям,
че ще имам,
нереалното семейство,
което си представям,
че ще създам
и нереалната музика,
която смятам,
че творя...
После те ми удрят благ шамар
и ме завиват в леглото,
за да си представя,
че са истински.
За да стана на следващия ден
и отново да ме ослепи нереалнта реалност.
С всичките си красоти.
Толкова красиви,
че отново си нахлузвам водолазния екип
и се гмуркам в море,
в което не тъгувам,
но мога да се удавя...
Наздраве!

© Георги Михайлов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Морето, в което не тъгуваме, е надеждата
    за щастие и сбъднати мечти, без нея,
    без това море, в което не тъгуваме, е трудно
    да оцелеем, и да надскочим клопките
    на живота... Поздрави за оригиналния стих
    с красиво послание!
  • Благодаря ти,Жени!!!Наздраве!
  • много ми хареса това море е до колене...има време за експериментите Наздраве!
  • ...да съм конкретизирала с какво...
  • Еми не е хубаво,човек да се пропива в крайна сметка...
  • хмхх...Наздраве! за нереалното реално! Възможно е да не се удавиш... ама ще се пропиеш, споко
Предложения
: ??:??