Море, в което не тъгувам
Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов,
нереалните цели,
нереалната къща,
която си представям,
че ще имам,
нереалното семейство,
което си представям,
че ще създам
и нереалната музика,
която смятам,
че творя...
После те ми удрят благ шамар
и ме завиват в леглото,
за да си представя,
че са истински.
За да стана на следващия ден
и отново да ме ослепи нереалнта реалност.
С всичките си красоти.
Толкова красиви,
че отново си нахлузвам водолазния екип
и се гмуркам в море,
в което не тъгувам,
но мога да се удавя...
Наздраве!
© Георги Михайлов All rights reserved.
