19.11.2007 г., 16:48

Морето

1.6K 0 28

Вятърът е въздух, който тича 

след една несбъдната мечта.

Слънцето е поглед на момиче,

срещнало внезапно любовта.

Тишината е заспала песен.

Чуйте, колко хубаво звучи!

Облакът е воден дух, понесен

на криле от слънчеви лъчи.

Пясъкът е времето, което

няма си начало, нито край.

Но какво, за бога, е морето

цял живот умът ми ще гадай... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепни стихове! Поздравления!
  • Eх, морето... Прекрасен стих!
  • Красиво и нежно.Написала си невероятен стих.
  • ОоО, мила, това е прелестно!
    Докосна сърчицето ми по най-тънката струна...!
    Имаме една обща любов-морето!
    Ще си запаметя това ти стихотворение и имам намерение да го прочета на всичките си приятели!Страшно много ми харесва!
  • Невероятен стих !!!
    Всички си задаваме този въпрос...
    И аз нямам отговор,
    но знам, че много го обичам...
    Зимата го сънувам !
    Необяснимо е...Като любовта...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...