19.11.2007 г., 16:48

Морето

1.6K 0 28

Вятърът е въздух, който тича 

след една несбъдната мечта.

Слънцето е поглед на момиче,

срещнало внезапно любовта.

Тишината е заспала песен.

Чуйте, колко хубаво звучи!

Облакът е воден дух, понесен

на криле от слънчеви лъчи.

Пясъкът е времето, което

няма си начало, нито край.

Но какво, за бога, е морето

цял живот умът ми ще гадай... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепни стихове! Поздравления!
  • Eх, морето... Прекрасен стих!
  • Красиво и нежно.Написала си невероятен стих.
  • ОоО, мила, това е прелестно!
    Докосна сърчицето ми по най-тънката струна...!
    Имаме една обща любов-морето!
    Ще си запаметя това ти стихотворение и имам намерение да го прочета на всичките си приятели!Страшно много ми харесва!
  • Невероятен стих !!!
    Всички си задаваме този въпрос...
    И аз нямам отговор,
    но знам, че много го обичам...
    Зимата го сънувам !
    Необяснимо е...Като любовта...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....