Nov 19, 2007, 4:48 PM

Морето

  Poetry
1.6K 0 28

Вятърът е въздух, който тича 

след една несбъдната мечта.

Слънцето е поглед на момиче,

срещнало внезапно любовта.

Тишината е заспала песен.

Чуйте, колко хубаво звучи!

Облакът е воден дух, понесен

на криле от слънчеви лъчи.

Пясъкът е времето, което

няма си начало, нито край.

Но какво, за бога, е морето

цял живот умът ми ще гадай... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепни стихове! Поздравления!
  • Eх, морето... Прекрасен стих!
  • Красиво и нежно.Написала си невероятен стих.
  • ОоО, мила, това е прелестно!
    Докосна сърчицето ми по най-тънката струна...!
    Имаме една обща любов-морето!
    Ще си запаметя това ти стихотворение и имам намерение да го прочета на всичките си приятели!Страшно много ми харесва!
  • Невероятен стих !!!
    Всички си задаваме този въпрос...
    И аз нямам отговор,
    но знам, че много го обичам...
    Зимата го сънувам !
    Необяснимо е...Като любовта...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...