Морето
Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи?
Какво ме кара да извикам "Чакай ме!"
Ще се завърна, за да пия още
от твоя дивен чар - с крила на чайка!
Какво си ти за дните ми заети...
Аз искам да попия тази същност,
с която се стремиш към бреговете
и с галещи вълнѝ - назад се връщаш!
Понякога си грохот и стихия
и в теб кънтят човешките ридания,
а страстите след бурна нощ застиват -
пречистващо спокойствие създаваш...
Величествени, стенещи, вълнѝте
ме канят да потъна в този ритъм,
на твоя дъх солен да се наситя,
и силата ти вечна да изпитам...
Понякога си като огледало...
Очите ми остават без посока...
Усещам се без край,
и без начало...
Но тихата вода е най-дълбока!
Към дълбините тайно ме привличаш,
и аз ще идвам - жадна и забързана,
към теб Море, защото те обичам,
защото с теб завинаги сме свързани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
