Морето
Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи?
Какво ме кара да извикам "Чакай ме!"
Ще се завърна, за да пия още
от твоя дивен чар - с крила на чайка!
Какво си ти за дните ми заети...
Аз искам да попия тази същност,
с която се стремиш към бреговете
и с галещи вълнѝ - назад се връщаш!
Понякога си грохот и стихия
и в теб кънтят човешките ридания,
а страстите след бурна нощ застиват -
пречистващо спокойствие създаваш...
Величествени, стенещи, вълнѝте
ме канят да потъна в този ритъм,
на твоя дъх солен да се наситя,
и силата ти вечна да изпитам...
Понякога си като огледало...
Очите ми остават без посока...
Усещам се без край,
и без начало...
Но тихата вода е най-дълбока!
Към дълбините тайно ме привличаш,
и аз ще идвам - жадна и забързана,
към теб Море, защото те обичам,
защото с теб завинаги сме свързани!
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така и не му написах стих на милото моренце. То е в среден род... Приема ли се...
-
Радвам се Христо! Морето е огромна притегателна сила за мен, а и не само. Хубаво и морско настроение ти желая!
-
Хареса ми! Върнах се отново там, където бях през юли... Благодаря за усещането!
-
Благодаря, Силве! Чувствам морето като живо същество и тръпна в очакване да го видя и да се слея с него. Много ми е близко!
-
Колко е красиво! Така чувствено докосва, съзерцава се, а на места бушува, нямаше как да не го усетя. Прекрасно е!
-
Развам се, Иван, че си прочел и харесал писаното от мен. Много ценя твоето мнение!
-
Всичките ти творби са разтърсващи, вълнуващи и навеждат на размисли! Благодаря за споделеното! Поздравления, Антоанета!
-
Радвам се, че прочете и хареса този стих, Албена. Морето дава много сила и мощ, а на мен връща прекрасни спомени винаги. Сега предстои сезона пак да ни приюти и да почерпим с пълни шепи от неговата необятност. Пожелавам си го, а и на всички!
-
И аз съм влюбена в морето от мига, в който го зърнах за първи път...
Развълнува ме стихът ти, Антоанета! -
Истината е, че съм свързана по дълбок начин с него. Не живея в морски град, но съдбата предопредели да го познавам във всички сезони и във всичките му проявления. Чувствам го като живо същество. Зная защо са го нарекли Черно, но за мен то е Елмазено море.
-
Обичам морето и не мога да не се възхитя от любовта, с която го описваш ти!
Поздравления! -
Красив стих!
-
Благодаря, мила, Хубава вечер.
-
Очень хорошо!
-
Благодаря, Ина, благодаря, Мария. Току що се върнах. Видях го!
-
Мисля, че го коментирах, но нещо е станало с изпращането на коментара, за съжаление!
Все пак, не мога отново да не изкажа възхищението си от прекрасната морска чувствена картина, която са ни нарисували твоите думи! Особено силни адмирации за предпоследния куплет! Добър маринист си, Тони! -
Понякога си като огледало...
Очите ми остават без посока...
Усещам се без край,
и без начало...
Но тихата вода е най-дълбока! -
Благодаря ви, Скитница и Кети.Кети, отивам за седмица.
-
Общуването с морето е истинско пречистване!
-
Много красив стих!
-
Благодаря, Mirabella!
-
Тъкмо щях да ти пожелая да се обясниш в любов на вълните лично, но прочетох, че пожеланието ми ще се сбъдне и без да съм го написала. Пожелавам ти щастливи морски мигове! Много красив стих!
-
Благодаря, Милена!
-
Красиво и вълнуващо!
-
Благодаря, Наде. Аз наистина утре заминавам за седмица. Да го видя! Прегръдки!
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Виждала съм многократно зимно море, по характер е различно, леко страховито. Виждала съм вълни, високи колкото човешки ръст. Помислих си, че ще ме залее.