3.04.2021 г., 23:59 ч.

Морето … 

  Поезия » Пейзажна
498 1 8

В пристанището корабчета спират,

големи, малки в пъстри цветове,

очите ми в синьото си взират,

облечен в аромата на море …

 

И вятърът в забързан ритъм –

подгонва ги вълна подир вълна,

а аз усмихнат не спирам да се питам,

„Нима възможна е такава красота?“

 

Далечни гларуси се вият с крясък,

примамва ги пенливото море,

вълни разпитват ме с дързък плясък:

„Нима си тръгваш вече?“ … „Още не!“

 

Очите ми в синьото се взират,

големи, малки, в пъстри цветове,

в пристанището корабчета спират,

прегръща нежен полъх на море …

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Макя ше ни спират те морето, никакви такива ...
  • Еййй как ни дразниш с туй плажчееее 😉 затварям очи и съм там, още сега!
  • Поздрави от плажчето ...
  • И замириса на море! 🙂
  • Много ми хареса, човече! Сега ми е морско, топло, усмихнато! Бравос!
  • Морето винаги е хубаво ... Благодаря Ви ИнаКалина и Деа!
  • Ах, морето...
  • хубаво е
Предложения
: ??:??