Fuskov
53 249
3 abr 2021, 23:59

Морето … 

  Poesía » Del paisaje
670 1 8

В пристанището корабчета спират,

големи, малки в пъстри цветове,

очите ми в синьото си взират,

облечен в аромата на море …

 

И вятърът в забързан ритъм –

подгонва ги вълна подир вълна,

а аз усмихнат не спирам да се питам,

„Нима възможна е такава красота?“

 

Далечни гларуси се вият с крясък,

примамва ги пенливото море,

вълни разпитват ме с дързък плясък:

„Нима си тръгваш вече?“ … „Още не!“

 

Очите ми в синьото се взират,

големи, малки, в пъстри цветове,

в пристанището корабчета спират,

прегръща нежен полъх на море …

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Макя ше ни спират те морето, никакви такива ...
  • Еййй как ни дразниш с туй плажчееее 😉 затварям очи и съм там, още сега!
  • Поздрави от плажчето ...
  • И замириса на море! 🙂
  • Много ми хареса, човече! Сега ми е морско, топло, усмихнато! Бравос!
  • Морето винаги е хубаво ... Благодаря Ви ИнаКалина и Деа!
  • Ах, морето...
  • хубаво е
Propuestas
: ??:??