Морето …
В пристанището корабчета спират,
големи, малки в пъстри цветове,
очите ми в синьото си взират,
облечен в аромата на море …
И вятърът в забързан ритъм –
подгонва ги вълна подир вълна,
а аз усмихнат не спирам да се питам,
„Нима възможна е такава красота?“
Далечни гларуси се вият с крясък,
примамва ги пенливото море,
вълни разпитват ме с дързък плясък:
„Нима си тръгваш вече?“ … „Още не!“
Очите ми в синьото се взират,
големи, малки, в пъстри цветове,
в пристанището корабчета спират,
прегръща нежен полъх на море …
