Морето е целувка на баща
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев
(„Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват.
Превръщаш ме с дихание в поет. Косите ти в съня си ги жадувам.
Сънувам, че сме двама тази нощ. Говоря ти. Не искаш да ме чуеш.
Понякога вилнееш – тъмен, лош! Ти ударно в душата ще нахлуеш!
Наричаш ме по име и крещиш! Очите ти червени ме нападат.
Обичаш ме! Тъгуваш, но блестиш и бавно ми зачиташ „Илиада“.
Море си ти – родено на Земя... Море си ти – дете на Боговете...
Целува те усмихната дъга. Със словото рисувам ветровете.
Обичат те рапаните и знам, че лятото е твоята любима.
Докосва се до топлата ти длан и всеки миг е равен на година.
На пясъка е легнала сълза, а чайките прелитат и се смеят.
Бургас ти подарява светлина и пее до рибарите на кея.
Когато ме прегръщаш, се топя, но търся те на моята планета.
Море си ти – въздишка на жена и възгласи на хиляди момчета!
Сънувам, че когато полетя, водата ще ме моли да остана.
Морето е целувка на баща, която от небето е желана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
