Nov 2, 2022, 11:59 AM

Морето е целувка на баща 

  Poetry
339 3 4

                    Не е измислица морето
                    и щастието съществува!
                           
                                   Христо Фотев     

                        („Измислица ли е морето?“)

 

Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват.
Превръщаш ме с дихание в поет. Косите ти в съня си ги жадувам.
Сънувам, че сме двама тази нощ. Говоря ти. Не искаш да ме чуеш.
Понякога вилнееш – тъмен, лош! Ти ударно в душата ще нахлуеш!  
  
Наричаш ме по име и крещиш! Очите ти червени ме нападат.
Обичаш ме! Тъгуваш, но блестиш и бавно ми зачиташ „Илиада“. 
Море си ти – родено на Земя... Море си ти – дете на Боговете...
Целува те усмихната дъга. Със словото рисувам ветровете.

Обичат те рапаните и знам, че лятото е твоята любима.
Докосва се до топлата ти длан и всеки миг е равен на година.
На пясъка е легнала сълза, а чайките прелитат и се смеят.
Бургас ти подарява светлина и пее до рибарите на кея.

Когато ме прегръщаш, се топя, но търся те на моята планета.
Море си ти – въздишка на жена и възгласи на хиляди момчета!
Сънувам, че когато полетя, водата ще ме моли да остана.
Морето е целувка на баща, която от небето е желана!

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??