Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев
(„Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват.
Превръщаш ме с дихание в поет. Косите ти в съня си ги жадувам.
Сънувам, че сме двама тази нощ. Говоря ти. Не искаш да ме чуеш.
Понякога вилнееш – тъмен, лош! Ти ударно в душата ще нахлуеш!
Наричаш ме по име и крещиш! Очите ти червени ме нападат.
Обичаш ме! Тъгуваш, но блестиш и бавно ми зачиташ „Илиада“.
Море си ти – родено на Земя... Море си ти – дете на Боговете...
Целува те усмихната дъга. Със словото рисувам ветровете. ...