Летен бриз гали лицето и,
пясъкът леко се стича в ръцете и.
Надигна глава. Наблюдавайки гледката
една сълза се стече от очите и.
- Нима има по-приятно нещо от това
да стоиш на брега и да гледаш
вълните с наслада - прошепна тя.
Но отговор не получи, тя и не очакваше.
Загледана в хоризонта, тя мечтаеше...
мечтаеше да остане тук завинаги. Тя бе
толкова щастлива. Тя никога не го беше виждала...
толкова красиво и обаятелно... Не! Тя не искаше да си тръгва. ...