20.01.2009 г., 13:17

Морето на поета

701 0 5
Морето на поета

Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива.

На камък вече е душата,
обърната към небесата -
солена, топла, неизгряла,
във сънища преодоляла
неразбории, сладки думи,
ненавист, купища от глуми
и призиви за слава, чест -
тя търси още днес, да, днес
да литне над безкрая светъл
и да се гмурне във море безбрежно -
златисто, топло, непокорно -
като поета то е морно
и меко, като от коприна -
не знае то за лед и зима,
разлива се във миг безкраен
и не говори, меко се спотайва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уж мога да плувам, а се удавих тука!!! С Вери Секси Пича...
  • Съгласен със Смешко!
  • Де го тук Тома?!

    със Смеш'
  • Тома недей толкова остро де, може "поета" да ни изненада и след време да видиш в лицето му "Волтер". НЕ виждаш ли че тези "шедьоври" имат "скрит замисъл" ...
  • брат ми като те чета ... аз ли съм тъп или ти не знаеш значението на повечето думи и немаш идея как да ги наредиш(тебе те коментирам винаги обзорно , следя ти участието ) ... а откъде тоя мерак за писане ... откъде? ...

    любимият ми анимационен герой... 3... за постоянството ... и за заблудата че ние сега те плюем но след време ще ни докажеш ... може .. ама не с тея стихове ...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...