niko_niko (Нико Ников)
198 331
20.01.2009 г., 13:17 ч.

Морето на поета 

  Поезия » Философска
527 0 5
Морето на поета

Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива.

На камък вече е душата,
обърната към небесата -
солена, топла, неизгряла,
във сънища преодоляла
неразбории, сладки думи,
ненавист, купища от глуми
и призиви за слава, чест -
тя търси още днес, да, днес
да литне над безкрая светъл
и да се гмурне във море безбрежно -
златисто, топло, непокорно -
като поета то е морно
и меко, като от коприна -
не знае то за лед и зима,
разлива се във миг безкраен
и не говори, меко се спотайва.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уж мога да плувам, а се удавих тука!!! С Вери Секси Пича...
  • Съгласен със Смешко!
  • Де го тук Тома?!

    със Смеш'
  • Тома недей толкова остро де, може "поета" да ни изненада и след време да видиш в лицето му "Волтер". НЕ виждаш ли че тези "шедьоври" имат "скрит замисъл" ...
  • брат ми като те чета ... аз ли съм тъп или ти не знаеш значението на повечето думи и немаш идея как да ги наредиш(тебе те коментирам винаги обзорно , следя ти участието ) ... а откъде тоя мерак за писане ... откъде? ...

    любимият ми анимационен герой... 3... за постоянството ... и за заблудата че ние сега те плюем но след време ще ни докажеш ... може .. ама не с тея стихове ...
Предложения
: ??:??