Морето на поета
Морето на поета
Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива.
На камък вече е душата,
обърната към небесата -
солена, топла, неизгряла,
във сънища преодоляла
неразбории, сладки думи,
ненавист, купища от глуми
и призиви за слава, чест -
тя търси още днес, да, днес
да литне над безкрая светъл
и да се гмурне във море безбрежно -
златисто, топло, непокорно -
като поета то е морно
и меко, като от коприна -
не знае то за лед и зима,
разлива се във миг безкраен
и не говори, меко се спотайва.
Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива.
На камък вече е душата,
обърната към небесата -
солена, топла, неизгряла,
във сънища преодоляла
неразбории, сладки думи,
ненавист, купища от глуми
и призиви за слава, чест -
тя търси още днес, да, днес
да литне над безкрая светъл
и да се гмурне във море безбрежно -
златисто, топло, непокорно -
като поета то е морно
и меко, като от коприна -
не знае то за лед и зима,
разлива се във миг безкраен
и не говори, меко се спотайва.
© Нико Ников All rights reserved.
