Морето, нощта, любовта и легендите
Със присъствие раздвижено
ти изпълваш със желание
въздуха в нощта, с безгрижие,
със Любов и със признание...
А след Вятъра затичани,
щом настигнем го в Безкрая –
в територията ничия
да се любим да премала...
Даже и да сме последните
от нощта приели тайнството
да живеем във Легендите:
нека оживим Пространството
с Любовта си, както Бурите
го осмислят със страстта си
и изтръгнем шамандурите
със любовен вик на гларуси...
На стихии ненаситили се,
на морета ненагледали –
всичко на Света опитали,
даже и: Любов в легендите!...
... А Морето в тая нощ е
с предразсъдъци излишни
и в съня си спори още
то със Ветрове предишни...
2007 юни Приморско
© Коста Качев Всички права запазени