31.03.2018 г., 10:59 ч.

Морето в мен 

  Поезия » Любовна
936 0 1

Сънувах сън и се събудих.

Прекрасно беше,

защо не продължи?

По пясъка горещ

аз боса стъпвах,

достигнех ли брега,

с водата се докосвах.

О, чудно беше.

Защо не продължи?

Водата топла,

мека и прозрачна.

Когато се събудих,  те видях –

усмивката ти – залив на море,

прегръдката ти – топлите вълни.

 

© Стефка Брайнова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??