Сънувах сън и се събудих.
Прекрасно беше,
защо не продължи?
По пясъка горещ
аз боса стъпвах,
достигнех ли брега,
с водата се докосвах.
О, чудно беше.
Защо не продължи?
Водата топла,
мека и прозрачна.
Когато се събудих, те видях –
усмивката ти – залив на море,
прегръдката ти – топлите вълни.
© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados