Морето в пурпур ме сънува
Морето ме сънува в перлени светлици и рапанена коса.
Че дави се небето в светлосин неон.
Морето ме сънува небрежно с мидени птици и пясъчен сал.
Да изтрия осолени зеници, капки от самодивска луна.
Да изтрия слънчеви клепки, в естуарна дъга.
Да се скрият облачни джинси и пуловер на дъжда.
С топъл бриз щил да бъда и кехлибарена роса.
Морето ме сънува с водораслени пръсти, сплели плитки
на вятърна нега.
Морето ме сънува с тиха вода, калейдоскоп на светулки
в нощта.
Морето ме сънува с лотусни звезди, луга и разпилени
черупки.
Палечка да бъда на гларусни крила, изгрев в изгрев
да се скрия.
Русалка да бъда до морна скала, в пяната човешкото
да бъда.
Амфибия да бъда до бряг и вода, с лунен прашец
морското приливно да влея.
Нимфа да бъда в капилярни вълни, графитен пристан и
удавник без име.
Морето ме сънува в жасминов сън, с морско конче златокрило.
Морето ме сънува с рибени хриле, да вдишам алвеолите на лято.
21.07.2020г
Николай Василев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
