Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
17.01.2012 г., 23:23 ч.

Морфин 

  Поезия
540 0 5

От Големия взрив се родиха

големи проблеми,

а поредният сив кардинал

се превърна в емблема –

на това, което днес е животът:

жесток кръговрат от пороци,

с все същите стари уроци, които

упорито не щем да научим:

ЖИВОТЪТ Е СИВ;

ЖИВОТЪТ Е СКУЧЕН;

животът е куче, което

напада своите стопани,

което до кокал прегризва ръката,

която го храни.

Но има

поне един изход достоен –

немислим, непростим, неспокоен...

Опасани бомби, пръчки тротил,

около всеки човек, сграда, автомобил,

на всеки един булевард е заложен снаряд,

който ще пръсне навред

обезумялата, няма тълпа – и гора от ръце

ще покрие света... Най-сетне тогава

кръв ще опръска изгнилите нрави;

заслушай се –

фитилите вече просъскват...

А пред бездната всички сме равни –

и няма отенък на зло и добро,

и няма петна от мастило –

по страниците на нашето пренаписано минало...

Думите вече не струват!

Всичко е тихо.

И всички сме чужди.

Никой не гледа към новия ден

и няма какво да учуди,

празните погледи, мислите луди,

на тези, които останаха живи.

Те победиха!

 

Пречистени, хармониращи с дзен

– и до болка събудени...

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??