Морски патила
Към гората, към гората,
кресна баба към децата
Цоцолана да не бъда
щом морето не изплискам,
но в гората ви отпращам
а аз после, дето искам!
Мислеше си Цоцолана
със усмивка на хитрана.
И потеглиха децата.
Подир нея към гората.
Закатериха дървета,
в ручей плискаха крачета,
че планинската вода,
хлад е сладък, зной – деня
а в страни, край бреговете,
най – ухаеше на цвете.
Ала леко изостана,
стара баба Цоцолана,
туй бе станало й начин
да избяга кога рачи,
и се втурна като хала,
че море бе невидяла
от година че и нещо,
а й беше тъй горещо!
Бързо с влака се откара,
но се първо издокара,
сложи плетени одежди,
бански нов, от стари прежди.
И приглади си косата,
в плитки две, от четири цвята!
„Недалеч си е морето,
но ще мина през градчето!
Да ме видят и завидят,
и хвалби да не посвидят!“
Та, застъпва тя напето,
даже лекичко превзето,
неколцина я видяха,
и се мигом в смях обляха.
А извърнаха лицата,
да не види тя, горката
и смехът им да не чуе,
та от яд да се надуе!
„Ах, с вида си май ги смаях!
Ех, така си аз и знаех!“
И запъти се към плажа,
„Важно е да се покажа“!
Но, напетата и стъпка,
като пясъка затъпка,
заподскача и заприпка
досущ уловена рибка!
„Ох, ах, парят ми петите!
А големи са вълните,
как да вляза във водата,
щом треперят колената?“
И заскача край морето,
както прави и кутрето!
А не щеш ли, и вълна,
като дворната стена,
сгромоляса се в краката,
и уми я до главата.
И тъй, цялата във пяна,
сякаш патенце във вана,
втурна се тя на обратно.
„На море е неприятно!“
И се върна във гората,
та да види и децата,
„Сигурно са изморени,
мръсни, цели в пот облени,
топло е във планината
а оскъдна е водата!“
Ала, щом ги зърна свежи,
със коси на таралежи,
и измокрени не малко
пак и стана леко жалко.
По – добре е от морето,
във гората, със детето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
