Морски полъх

30.03.2014 г., 22:46 ч.

Поезия » Любовна

313 0 0

Скучае ъгълът без нас.

Тотемът хили се отсреща.

Говори сякаш той без глас –

видял е всяка наша среща...

А в парка пейката сама

оглежда се и търси в мрака

висок мъж и една жена,

притиснати, в нощта да чакат

да дойде някак Любовта,

да скрие нежността им плаха

до следващото лято пак –

да долетят с криле на чайка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.