Скучае ъгълът без нас.
Тотемът хили се отсреща.
Говори сякаш той без глас –
видял е всяка наша среща...
А в парка пейката сама
оглежда се и търси в мрака
висок мъж и една жена,
притиснати, в нощта да чакат
да дойде някак Любовта,
да скрие нежността им плаха
до следващото лято пак –
да долетят с криле на чайка.
© Вили Димитрова All rights reserved.