Mar 30, 2014, 10:46 PM

Морски полъх 

  Poetry » Love
309 0 0

 

                        

 

Скучае ъгълът без нас.

Тотемът хили се отсреща.

Говори сякаш той без глас –

видял е всяка наша среща...

 

А в парка пейката сама

оглежда се и търси в мрака

висок мъж и една жена,

притиснати, в нощта да чакат

 

да дойде някак Любовта,

да скрие нежността им плаха

до следващото лято пак –

да долетят с криле на чайка.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??